Черноморски стриди и вино от долината на Струма

Дегустации

Стридите у нас се считат за екзотична храна, но крайбрежието ни предлага идеални условия за производството на тази полезна аквакултура. В това са убедени българските пионери в отглеждането - Коста и Петър Петрови. Баща и син от 3 години успешно развиват ферма за стриди край Кранево.  В “Стриди-Кранеа” има две линии с дълги по 160 м въжета с буйове, на които са закачени няколкостотин 10-етажни вертикални мрежи - дом за стридите. Капацитетът на всяка линия е до около 10 тона, но по мрежите се закачат и солидно количество полипи и миди. Периодично те трябва да се чистят ръчно, затова понякога се налага фермерите да наемат помощници. “Във Франция гледат стридите в лагуни край брега и не се налага използването на издръжливи на бури съоръжения. Тук оперативните разходи са доста по-високи, а цената на килограм стриди е 30-35 лв.”, поясни Петър Петров.   В “Стриди-Кранеа” отглеждат малки тихоокеански стриди, внесени от реномирани люпилни в Бретан и Вандея. Те не могат да се размножават, но стават по-големи, по-рядко боледуват, а трупайки ценните съставки от нашето море, се превръщат в безспорен кулинарен деликатес. Развиват се средно 2-3 г., докато достигнат 100-150 до 250 грама. Рекордът на баща и син Петрови засега е 450-грамова стрида.  Освен че от римско време са прочути като афродизиак, те са естествен съюзник в борбата с  всички есенно-зимни зарази, категоричен е Петров. Причината е, че съдържат голямо количество витамин В12, витамин D и С, както и естествени, бързоусвояеми от организма цинк, селен и йод. 

Лозовите масиви на винарна “Рупел” са разположени в най-югозападните части на България по склоновете на местността „Дурльовица” в землищата на с. Хърсово и с. Долно Спанчево /Санданско-Петричка котловина/. Възникването на селищата Хърсово и Долно Спанчево е от 10 век. Още по това време в землището се отглеждат към 1200 декара лозя – предимно Памид и Широка мелнишка лоза, а виното, добивано от тях, от хилядолетия разнася славата на региона по света. Тук са идвали търговци още преди 13 век от Дубровник. През 1913 година по време на Междусъюзническата война селата в района са завзети от гръцката армия и много къщи са опожарени, а една голяма част от лозята – изоставени. По това време се появява и „вносна” болест по лозята, т.н. филоксера причинена от биологически вредители, но традиционното за района отглеждане на грозде се съхранява през годините! Днес, носейки топлината на земята в душите си и вкуса на виното в сърцето си възстановихме  лозовите масиви, защитени от всички страни с планински възвишения – Пирин, Беласица, Малешево и Огражден. Мекият и сух климат, близостта на Бяло море и специфичния тероар  осигуряват идеални условия за отглеждане на грозде.

„При гроздето и виното, почвите и климатът решават ако не всичко, то почти всичко! Останалото е въпрос на труд и познания!”