„Бог е създал водата — а човекът създал виното.“
Виктор Юго

БЪЛГАРСКИЯТ ТЕРОАР В ГЛОБАЛНИЯ ВИНЕН СВЯТ

2010-05-21 13:01:32

Широко дискутираният в медиите спор между мен и британската винена журналистика, подкрепена от симпатизиращи й български винени критици, по темата „Има ли български тероар и къде е мястото му в глобалния винен Свят?” предизвика интереса на варненската винена общественост, която реагира светкавично и БАСВ- Българската асоциация на сомелиерите и виноценителите организира на 15 май 2010 г. във Варна практически семинар, на който темата беше извадена от сферата на приказките и сложена на масата за дегустации, където трябваше да бъдат доказани всички тези и антитези.

Широко дискутираният в медиите спор между мен и британската винена журналистика, подкрепена от симпатизиращи й български винени критици, по темата „Има ли български тероар и къде е мястото му в глобалния винен Свят?” предизвика интереса на варненската винена общественост, която реагира светкавично и БАСВ- Българската асоциация на сомелиерите и виноценителите организира на 15 май 2010 г. във Варна практически семинар, на който темата беше извадена от сферата на приказките и сложена на масата за дегустации, където трябваше да бъдат доказани всички тези и антитези.

Съвместно с БАСВ избрахме двадесет и седем български вина от различни райони, сортове и стил, на които направихме дегустация и подробен анализ. Ограниченото време с което разполагахме и с цел представянето на повече различни винарни и региони се наложиха да не включим трите бели Златни Ритона от Винария 2010 на Логодаж и Черноморско злато, наскоро дегустирани на тематична дегустация на Асоциацията/БАСВ/, както и някои силни червени вина, за сметка на други. Макар повечето дегустирани вина да са емблематични за българското винарство в момента, целта на семинара не беше да се подреждат в класация, а въпросите:

Има ли действително добри български вина?

Изразяват ли добрите български вина гроздето, от което са направени и своя произход?

Отразяват ли тероара, на който са създадени или са изцяло „технологични вина”?

Имат ли своя идентичност и усещане за място вината от местните сортове грозде?

Израз на винарска философия ли са и притежават ли потенциал?, да получат своите отговори.

Дегустацията беше сляпа и вината бяха подредени тематично в серии, като след всяка серия следваха коментари от участниците в семинара, свързани изцяло с поставените въпроси. Нарочно не спазих принципите за подреждане на вина за дегустация, което доведе до едни наистина интересни коментари и резултати. Първата серия бяха четири бели вина:

1. Шардоне Славянци 2009 СЛАВЯНЦИ,

2. Левента Шардоне Гранд Селекшън 2008 ЛЕВЕНТА

3. Шардоне 1939 2008 ПРЕСЛАВ- златен медал от Винария

4. Рубаят Шардоне 2007 ПРЕСЛАВ- златен медал от Шардоне дю Монд

В тази серия нагледно се видяха както четири различни стила вино, така и различията между лозята на Славянци, Преслав и Левента. Беше отбелязано и отсъствието на минерален характер , характерен за южния черноморски район. Рубаятът беше разпознат и предпочетен в стилово и качествено отношение. България има тероар, който може да създаде отлични вина от сорта Шардоне, с повтаряемост на резултатите. За съжаление това не е така при останалите бели сортове, поради което и те не бяха представени.

Следващата серия показа тънката граница между сортовете Сира и Рубин и големият потенциал на втория. Рубините не само не отстъпваха на сирите, но много от дегустаторите ги определиха като типична сира. И петте вина бяха различни, като някои от дегустаторите с точност определиха произхода на гроздето. Заедно с тероара личаха и почерците на различните енолози, създали тези отлични вина.

5. Селекшън Любимец сира 2008 ВИЛА ЛЮБИМЕЦ

6.Анкор Сира 2008 КАТАРЖИНА

7. Ятрус Рубин 2008 ТЕРА ТАНГРА

8. Санта Сара Рубин 2008 САНТА САРА

9. Нобиле Рубин 2008 ЛОГОДАЖ

В следващата серия сортът Каберне Фран и авторите на виното бяха разпознати веднага. Останалите три вина предизвикаха интересна дискусия, като Каризма беше отличена за специфичния си стил и почерка на създателите си, които за радост на участниците бяха в залата и разказаха историята на вината си.

10. Солитер Каберне Фран 2008 ДОМЕЙН БОЯР- сребърен медал от Париж 2010

11. Experience 2007 МАЛКАТА ЗВЕЗДА

12. Каризма 2008 ДРАГОМИР –сребърен медал от Париж 2010

13. Питос 2008 ДРАГОМИР

Последва изключително силна серия в която всяко от четирите вина имаше свой характер и блясък. Мощни, атрактивни, с отличен баланс и хармония.

14. Солитер Гранд Сепаж 2008 ДОМЕЙН БОЙАР

15. Минков брадърс 2008 cuvee МИНКОВ БРАДЪРС- златен медал от Париж 2010

16. Рото 2007 ТЕРА ТАНГРА

17. Кастра Рубра 2007 ТЕЛИШ

Веднага след силната серия експериментирах да представя три вина от български сортове. Никой не ги очакваше на това място и в този момент. Вината бяха определени като изключително добри, специфични и различни, в мелника бяха открити характерните подправъчни тонове и очаквах вината да бъдат разпознати, но никой не изрече на глас, че това са български сортове.

18. Мавруд 2006 Света гора МАЛКАТА ЗВЕЗДА

19. Приват Каберне совинъон /Мавруд 2007 САНТА САРА

20. Експлозия Мелник 2008 СИНТИКА

В анонса към следващата серия разкрих на дегустаторите, че това са три вина от един и същи сорт, от единични лозя, които се намират едно от друго. Това малко обърка дегустаторите и част от тях се отклониха в разпознаване. Разликите между трите, макар и произведени по една и съща технологична схема бяха толкова големи, че тук нагледно се видя колко много влияе тероарът върху облика на виното, дори когато стилът е определен и постигнат.

21. Феномен Мерло 2008 СИНТИКА

22. Хипноза Мерло 2008 ЛОГОДАЖ

23. Хипноза Мерло резерва 2008 ЛОГОДАЖ

Дегустацията завърши с четири вина, определени, като изключително силни. Четири тероара, които ясно се отличаваха един от друг и четири различни почерка. Жест на уважение към членовете на БАСВ от страна на Беса Валей и Логодаж беше да предоставят за дегустация вина, които не са още на пазара.

24. Синти резерва 2008 СИНТИКА- Златен Ритон 2010

25. Сингъл барел 2007 ТЕРА ТАНГРА

26. Question mark 2007 златен етике КАТАРЖИНА т- Златен Ритон 2010

27. Енира резерва 2007 БЕСА ВАЛЕЙ

В последните седем вина концентрацията на плод, екстракцията и дъбът бяха толкова много, че един супермаркетен дегустатор би ги определил дори като нелепи, но не и варненските ценители на виното, които ги оцениха като впечатляващи.

Семинарът беше особено полезен и за мен, като енолог. Освен че ми доказа, с реакциите и оценките на дегустаторите това, което вече знаех- че в България се правят добри вина, които имат собствен облик и са толкова различни едно от друго, че могат да бъдат разпознавани, и още нещо: В България има винено общество, което колкото и малко да е все още, е на едно високо ниво, като познания за виното и умения да го оценява. Българските сортове Рубин, Мавруд и Ранна мелнишка лоза доказаха в скрита дегустация високия си потенциал и богатството си от вкусове и аромати. Изпитах удоволствие, когато участниците в семинара различиха не само стила на някои от винарните, но и с относителна точност определиха и районите от които произхожда гроздето. На семинара присъстваха и шестима български енолози, които се включиха атрактивно и полезно в дискусията със сомелиерите и виноценителите, без да им налагат собствения си мироглед. Очаквах в семинара да се включат и някои от пишещите активно из сайтовете винени журналисти и винени критици, но за съжаление не се появи нито един, макар датата и темата на семинара да беше обявена именно в най- посещавания български винен сайт. Журналистите и останалите критици или са твърде запленени от собственото си величие или просто темата и лектора й за тях са прочетен вестник. А може пък да им е по-удобно пред клавиатурата, отколкото пред чашите с вино. С този семинар пропастта между енолози и журналисти стана още по-дълбока, но пък мостът между българското винено общество и енолозите- по-здрав. За мен беше изключително удоволствие да представя вината, правени от колеги, които особено много уважавам и благодарение на специфичния им характер и високото качество, да докажа тезата си, че България е страна с благодатен тероар, в нея можещи и обичащи професията си енолози правят добри вина, които за съжаление ще се появят на кориците на реномираните световни винарски издания, когато страната и президента ни се появят на страниците на други престижни не винарски издания. Добрите български вина в никакъв случай не са технологични, макар да носят почерка на енолозите си. Те са израз на винарска философия и имат потенциал. Да се доказва повече, че топлата вода е топла е истинска загуба на време. Който не е съгласен с мен да заповяда на следващия семинар, който бих водил отново, на който българските вина ще се изправят в скрита дегустация срещу световни вина, по-скъпи от 50-100 евро.

Галерия

 

Видео



DVD с пълния запис на семинара можете да поръчате на office@bgsommelier.com.

Времетраене: 3ч. 36мин

Powered by GenesisD
IP Publishing Platform FIL Ltd.