Как са имитирали вина през 1926 г.

из учебника "Пълен курс по ВИНАРСТВО", изд. 1926 г. на проф. Н.Неделчевъ /478 стр./ - извадка

Статии

ИМИТАЦИЯ НА ПРОЧУТИТѢ ВИНА

Вината, произвеждани въ известни привилегировани мѣстности, благодарение на особенитѣ си вкусови качества, сѫ добили всесвѣтска известность и сѫ предметъ на голѣмо търсене. Районитѣ, кѫдето по естественъ пѫть се получаватъ тѣзи вина, сѫ малки и немогатъ да задоволятъ широката клиентела, която ги търси.

За да се попълне недостига отъ подобни вина, тѣ се произвеждатъ и вънъ отъ районитѣ и странитѣ, кѫдѣто най-напред сѫ били произведени. Такъвъ е случая, напр. съ Малагата. Истинската Малага, произведена въ района си въ Испания, се изнася въ богатитѣ държави – Англия и другаде, кѫдето се заплаща извънредно скѫпо. Нуждитѣ на широката публика се задоволяватъ съ наподобена или имитирана малага. Имитацията на прочутитѣ вина не трѣбва да се смѣсва съ тази на обикновенитѣ. До като имитацията на обикновенитѣ вина се преследва много строго въ всички страни, фабрикуването на имитирани прочути вина е една цвѣтуща индустрия въ много държави, разбира се на прочути вина, произвеждани въ чужди страни.

Градътъ Cette, напр., въ Южна Франция, е центъръ на производството на имитирани прочути вина. Тамъ сѫ се срѣщали надписи като този: „Фабрика за чужди вина“. Казватъ, че нѣкои отъ тѣзи фабриканти така сѫ усъвършенствали методитѣ за имитиране на малагата и мадерата, че тѣхнитѣ произведения се предпочитатъ предъ натуралнитѣ. При фабрикуването на имитирани вина въ Cette си служатъ главно съ естествени срѣдства. Най-добри мѣстни вина, купажиране, преваряване, излагане на слънце виното въ бъчвитѣ и пр.

До като имитацията на прочутитѣ вина не се извършва съ непозволени средства, като прибавка на вода, на вредни за здравето вещества и пр., което пада вече въ категорията на фалшификацията, тя трѣбва да се дпуска у даже а се поощрява. Вѣ България има мѣстности и сортове, които могатъ да дадатъ естествени сладки вина, които преработени по различни легални начини, ще могатъ да имитиратъ много чужди вина и ще се продавать на цени, достѫпни за българскитѣ кисии. Ако ние забранимъ това производство, трѣбеа да сме сигурни, че никога нѣма да имаме оригинална Малага или Сотерньм съ които се удостояватъ сарскитѣ особи или милионеритѣ въ чужбина.

Вмѣесто да се внасятъ имитирани вина оть чужбина и да се изнася злато за тѣхъ, много по-благоразуно е да се произвеждатъ тѣ у насъ, като се използватъ за цельта най-добритѣ мѣстни вина.

Сѫществуватъ множество рецепти за приготовлени на имитирани вина, въ състава на които влизатъ стафидитѣ. Понеже стафидитѣ не сѫ мѣстенъ продуктъ, ние адваме предпочитание на рецептитѣ безъ стафиди.

 

ИМИТИРАНЕ НА ПРОЧУТИ ФРАНЦУСКИ ВИНА.

Рецептитѣ, които ще дадемъ по долу, имитиратъ доста сполучливо различнитѣ типове француски вина. За да се сполучи имитацията, обаче, необходимо е да имаме подърѫка добро качествено, здраво, бистро вино, което по цвѣт и вкус да се приближава вече до типа, който ще имитираме. Отъ друга страна трѣбва специалиста са има под рѫка автентично вино, за да може да се прави сравнение. Често пѫти, за да се доближимъ до търсения типъ, сѫ потрѣбни купажи, които трѣбва да се последватъ от бстрене. За подсилване на алкохолния градус трѣбва дасе прибѣгва до пречистенъ виненъ спиртъ.

 

Червено вино Бордо

Силно обагрено червено вино – 100 лит.

Настойка отъ орѣхчета – 1 лит.

Настойка отъ Флорентинска перуника – 50 гр.

Да се избистри съ желатинъ и да се преточи.

 

Бургундско вино Cambertin

Червено вино – 95 лит.

Настойка отъ бадемови черупки – 2 лит.

Настойка отъ орѣхчета – 2 лит.

Настойка отъ ромаренъ – 30 грама

Малиновъ екстрактъ – 300 грама

За да му се придаде цвѣт на старо вино, прибявя се нѣколко десетки грама карамелъ на хектолитръ.

 

Saint Georges

Червено вино – 90 лит.

Малиновъ екстрактъ – 500 грама

Настойка отъ бадемови черупки – 1 лит.

Настойка отъ орѣхчета – 1 лит.

Настойка отъ ромаренъ – 20 грама

Карамелъ – 150 грама

 

Маконъ

Червено вино – 100 лит.

Настойка отъ ромаренъ – 50 грама

 

Бѣло вино Sauternes

Старо бѣло вино – 80 литра

Мадера – 15 литра

Ромъ – 300 грама

Стар конякъ – 1 литръ

След размѣсването, да се обистри.

 

Бѣло вино Graves

Старо бѣло вино – 85 литра

Мадера – 10 литра

Киршъ – 200 грама

Стар конякъ – 1 литръ

 

Заб: Запазен е оригиналният правопис.

9