Разговори през април /гост Анна Ташкова

Виното е продукт, който обикаля света. Едно от силните усещания в живота е да му се наслаждаваш! Това е напитка, за която да говорите, и това е напитка, която Ви кара да говорите. Броят на любителите на виното непрекъснато се увеличава, тъй като удоволствието от доброто хранене става част от ежедневието, а и винарите по целия свят създават все повече и по-добри бутилки, които да поставим на масата. Говорим с различниТЕ хора за техния опит, надежди и възгледи за живота във винения свят. Надяваме се, да опишем по-пълно винарската общност, която е, и спомага за бъдещето, което любителите на виното искат и заслужават.

Вино блог

Анна Ташкова - Ангелица-дяволица, красноречиво мълча , понякога съм бяла и добра, фея.

1.Нека да започнем с начина, по който стигнахте до винения бизнес. Кои бяха ранните  вина и какво пиете сега?

Беше през 1999 година, с ентусиазъм и авантюра. Мога да кажа , че с други колеги бяхме едни от първите, които започнахме да възраждаме новото старо виноделие в България. Е бяхме и първите, които засяха „Сира“, тогава някой вестници  писаха, че сме  откриватели на  сорта, беше весело. Истината е , че не пиех вино тогава, защото ме болеше глава. После нещата се промениха, когато попаднеш на хора и повярваш в тях, и да са правилните разбира се. Сега пия вино. Пия и бяло и розе и червено, обаче не мога да пия всякакво, предполагам, че съм  изградила контрол на небцето и носа. Даже зная, че розето не се прави като смесиш бяло и червено. Шегувам се разбира се. Все пак направихме розе от Сира преди много години с цвят сьомга или мьонга, както е удобно на читателя.

2.Какъв е образът на виното? Изразявате ли себе си чрез любимите си вина?

Образът на виното за мен е отражение на хората и енергията, която носят, от лозата, виното и продажбата. Все пак мисля, че съм специалист в областта. Ръководих хора, с които успяхме да докажем, че екипната работа върши работа. За тези, които не знаят говоря за ‘‘Вила Любимец “Оригнала. Също така съм ‘‘пионер‘‘ в това как именно човешките взаимоотношения унищожиха един работещ проект само заради негово величество ЕГОТО.

Дали изразявам себе си, чрез любимите ми вина, то при мен май е по сезони, като започна от Ризлинг, Пино гри, минавам през Сира/където съм много чувствителна/, Каберне фран, Каберне совиньон и накрая, когато съм бяла и добра Педро хименес. Май добре се охарактеризирах.

3.Как се появиха градските ценители и каква част от хората се нуждаят от помощ за разбиране на виното?

На този въпрос аз под градски ценители ще споделя впечатленията си  от хората, които се научиха да пият вино и за „апостолската“ работа, която започнахме от 2000 година насам. Според мен ценителите се “родиха‘‘, когато преди 20 години стартирахме  авантюрата лозя и вино. Градски ценители разбира се има, но се намират  и доста псевдо пророци.

Докато съществува ‘‘входна‘‘ такса , която определени винарни плащат и 300 процента надценка в ресторантите, обикновения клиент, който има отношение към виното ще  продължи да пие други питиета. Самата аз пия друго, когато видя надценката в ресторанта. За моя радост вече има и нормално мислещи ресторантьори, адмирации за това!

4.Как за първи път се заинтересувахте от съчетаването на храни и вина?

По щастливо стечение на обстоятелствата при мен това се случи преди да започна да се занимавам професионално с вино. В последствие надграждах вкусовете си и продължавам да го правя. При всяка възможност да пътувам  у нас и в чужбина опитвам съчетанията на местни храни и вина. Разбира се едни от любимите ми екскурзии са с Варненския клуб на БАСВ.

6. Нека поговорим за момент за вашето чувство за стил във виното и извън него?

Стилът във виното ? То е като целувката, когато докоснеш нечии устни усещаш дали ще е истинска целувка или не, така е при мен е с виното. Всеки има предпочитания към виното , разбира се  аз също, но ще ми прилича на органолиптичен анализ в момента ако седна да изреждам, ще оставя поетичната препратка. Относно стила извън виното за мен е важен и си го следвам.

7.Ако имате пристрастия, кое  Ви доведе там? 

Пристрастията ми са свързани с т.4 , а там пък ме отведе дългия път към Възраждането на новото старо и  хората, с които споделяхме и градяхме това, когато се занимавах  професионално.

Иначе имам пристрастия към качествени хора и хубаво кино.

Имам непоносимост към празни приказки и повтарящи се реплики.

8.Какво е нещото, което хората не разбират за лозаро-винарската индустрия? Какви са вашите мисли как лозаро-винарската индустрия може да бъде по-приветлива? Вместо да се фокусираме само върху това как се прави вино, за всяка винарна трябва да се изисква и курс за гостоприемство.

По тази точка мога да напиша докторат. Под термина лозаро-винарска индустрия ще сложа най-отгоре да го наречем най-общо Държавата. Прекарах доста години от живота да се боря със законотворци и други бездушни хора, на които не им пука нито за лозето, нито за виното, нито за бранша. Разбира се има и изключения, не искам да обиждам никой, просто си говорим. След толкова години след като приключи моя професионален път във виното определено мога да кажа, че бранша е индивидуалист, което не  помага на никой. А същия този бранш не би следвало да  работи за собственото си его, а за да бъде наистина по-приветлив към ценителите, които инвестират в емоцията наречена вино. Относно курса за гостоприемство има много логика, но да не забравяме, че рибата мирише от главата. Ако собственика е направил избата само за собствено си его , няма как това да не се отрази на общата визия. За щастие попадаме и на приветлив прием вече.

9.Виното е въпрос на пари, приключения или опит?

Приключение и опит на първо място, но за съжаление и пари.

10.По какво различавате остроумието от чувството за хумор и кое понасяте само благодарение на чувството си за хумор?

Аз лично нямам проблем  с това, имам вътрешно усещане,  с едни хора ми е лесно, а други дори не ги чувам и след куртоазното изслушване ги забравям.

11.Задоволявате ли се с личните си надежди и кое Ви изпълва с надежда?

В крехката възраст на която съм и приключенията през които минах, и хората които срещнах, ще цитирам женска поетеса “Не ми е жал на нищо сторено, жал ми е за всичко пропуснато….“

А относно надеждата : I AM BELIEVER

Искам да използвам случая виртуално да стисна ръката на екипа на ‘‘Вила Любимец‘‘ Оргинала и да ги прегърна, както и да кажа, че имахме страхотно време и с тях, и с всички луди от 1999 година колеги лозари и винари, с които възраждахме новото старо!!!