Разговори през април /гост Станислав Николаев

Говорим с различниТЕ хора за техния опит, надежди и възгледи за живота във винения свят. Надяваме се да опишем по-пълно винарската общност, която е в настоящето и ще помага за бъдещето, което любителите на виното искат и заслужават. Въпросите задавам АЗ - Стефка Свещарова, а щастието да отговорят е на тези, с които започнахме без комерсиални и прочие подбуди винените дни и нощи във Варна доста години назад, и продължаваме да търсим себе си чрез ВИНОТО!

Вино блог

Станислав Николаев

Станислав, софиянец по принуда, варненец по душа, франкофил, винофил, колекционер на хубави бутилки за споделяне с приятели, любител готвач и любител пътешественик. /един от Учредителите на БАСВ/

1.Нека да започнем с начина, по който стигнахте до винения свят. Кои бяха ранните вина и какво пиете сега?

Пътят към виното обикновено е безкрайно дълъг и с времето човек осъзнава колко е приятен. И колко много има за научаване и откриване… Сигналната лампа светна за първи път в началото на 90-те години на миналия век, още като млад и зелен студент, благодарение на един купаж на Винпром Русе от Мерло и Каберне совиньон. След това „откритието“ на един Совиньон блан от Нова Зеландия и Пинотаж от Южна Африка, купени от летище в Германия. А шест часов обяд някъде в Северна Франция, в края на 90-те, обилно полят с различни френски „съкровища“, в компанията на истински колекционер и страстен познавач на винената култура, окончателно ме качи на „виненото влакче“. Слава Богу, съпругата ми напълно толерира тази моя слабост и с удоволствие я споделя – най-вече в качествено отношение. Добре, че не е и в количествено… Сега определено има сортове и региони, които харесвам и вината, които дегустирам винаги с удоволствие, но продължавам и да експериментирам, и да опитвам нови и нови. При цялото разнообразие от сортове, стилове и климати, с което разполагаме, би било жалко човек да не предизвиква небцето си с нещо ново.

2. Какъв е образът на виното? Изразявате ли себе си чрез любимите си вина?

Образът на виното е многолик, комплексен и много често трудно разгадаем. В една обстановка и с една компания – един, при други обстоятелства – различен! Дано да не звучи като клише, но големите вина са често труднодостъпни и тук нямам предвид само стойността или ограниченото им количество, но и това, че се изисква много търпение, респект и внимание, ако човек иска да се докосне до тях и да им се наслади. Виното е емоция и задължително трябва да бъде споделено с хора, способни да споделят. И емоцията – надявам се, че по някакъв начин успявам да изразя себе си, когато отворим бутилка прекрасно вино в компанията на „себеподобни“, но дали наистина го правя, само те могат преценят най-добре.

3. Как се появиха градските ценители и каква част от хората се нуждаят от помощ за разбиране на виното?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос… Сигурно са се появили така, както и аз самият – случайно, от любопитство. По някакви вълшебни, неведоми пътища. Хареса ми формулировката на въпроса, защото предпочитам да говорим за „разбиране НА“, а не „ОТ“, когато става въпрос за вино. Разбирането е резултат от натрупване на опит, познание и емоции, които постепенно сформират един вид „база данни“, изграждат култура, която помага на човек да избира вина, да ги съчетава с храна, да им се наслаждава в подходящия момент и в подходящата компания. Всеки има нужда от помощ в началото, от някой друг, който да сподели вече своята натрупана „база данни“, да даде насоки и да разпали интереса. Но няма ли емоция, никаква помощ няма да е от полза.

4. Как за първи път се заинтересувахте от съчетаването на храни и вина?

Не помня точно, но със сигурност се е случило още на времето, когато съм започнал да купувам и да пия вино. Виното и храната винаги са вървели ръка за ръка, откакто открих за себе си тази божествена напитка. Разбира се, необходими ми бяха доста време, четене и опит, за да започна да ги съчетавам по начина, по който ми харесва и по който вярвам, че се съчетават и допълват добре. Но със сигурност имам още много да се уча в това отношение.

5. Нека поговорим за момент за вашето чувство за стил във виното и извън него?

Във виното, както може би и при много други явления в съвременния живот, има предпочитания към стил или стилове, които в крайна сметка зависят от отделния индивид и от неговата податливост към влиянието на масовки,  моди,  т. нар. “mainstream”. Аз лично считам, че следването на мимолетни модни течения, например да се пие само Совиньон блан или Розе от Прованс (без ни най-малко да подценявам тези вина!) показва снобизъм и повърхностно отношение към виното. Но това е валидно за всичко в живота, нали?! Стилът във виното на първо място се определя от тероара, от сорта грозде, и не на последно място, от енолога, който го е произвел. Резултатът е една необятна и пъстроцветна „вселена“ от винени стилове и всеки, който има интерес към виното като култура, трябва да опитва и да се учи да разпознава тези безбройни стилове, докато намери онези, които му допадат най-много. „Онези“, а не онзи, защото едва ли има сериозен винолюбител, който да е фен на един-единствен стил. За чувство за стил извън виното ми е трудно да говоря, особено като се има предвид, че сега сме на много по-сериозна тема – Виното.

6. Ако имате пристрастия, кое Ви доведе там?

При мен май по-скоро се е случило така, че случайността ме е отвела там, където са се родили пристрастията ми. Имам предвид Монталчино, Бургундия, Калифорния и Южна Рона. Дали ще говорим за Брунело, дали за Пино ноар, дали за бял Сен-Жозеф или за Шатоньоф-дю-Пап, за мен това са пристрастия! Е, не за всеки ден, уви, но са си (страстни!) пристрастия.

7. Какво е нещото, което хората не разбират за лозаро-винарската индустрия? Какви са вашите мисли как лозаро-винарската индустрия може да бъде по-приветлива? Вместо да се фокусираме само върху това как се прави вино, за всяка винарна трябва ли да се изисква и курс за гостоприемство?

Хм, кой ли съм аз, че да казвам какво разбират хората и какво не… Първото, за което се сещам е, че повечето хора не си дават сметка колко труд, усилия, време и творчество са вложени във всяка чаша вино. Въпрос на вкус е дали ще харесаме едно вино или не, но независимо от нашата субективна оценка, трябва да уважаваме труда на енолога, на хората зад едно вино. На мен лично ми харесва американският модел, който позволява посещения и дегустации във винарните, а ако има и хотелска част, ето ти го виненият туризъм и това е прекрасно! Едни от най-интересните и впечатляващи хора, които съм срещал са тези, които правят вино. Имал съм късмета да обикалям винените региони в много държави и винаги съм откривал невероятни човеци – усмихнати, затворени, приветливи, особняци, странни характери, но всички много земни и ярки индивидуалности! И все пак, личното ми мнение е, че фокусът на един енолог и собственик на винарна би трябвало да си остане правенето на качествено вино. Ако има възможност за прояви на гостоприемство, това може да се разглежда като плюс, като предимство.

8. Виното е въпрос на пари, приключения или опит?

Май и на трите, но с различна тежест. Съвсем без пари не може, защото хем евтино, хем качествено трудно се намира, а пък топ качеството винаги струва пари поради простите правила на конкуренцията. От друга страна, за приключения и за трупане на опит, не е задължително човек да разполага с много пари. Достатъчни са любопитство, ентусиазъм и любов към виното. И време, разбира се.

9. По какво различавате остроумието от чувството за хумор и кое понасяте само благодарение на чувството си за хумор?

Остроумието невинаги се тълкува еднозначно и често е на нечий гръб. Проявите на чувство за хумор може и да не са разбрани от всички, особено ако става въпрос за „черен хумор“, но все пак при тях целта е всички да се усмихнат, а ако се разсмеят с глас – най-добре! Да не забравяме, че смехът лекува и укрепва имунната система! Стига да не е за сметка на някой друг… Винаги съм гледал да не се вземам насериозно и мисля, че имам достатъчно развито чувство за хумор, все неща, които са ми позволявали да понасям и двете.

10. Задоволявате ли се с личните си надежди и кое Ви изпълва с надежда?

Човек би трябвало да може да се задоволява с личните си надежди, все пак те са в главата или в сърцето, където предпочитате, и са си лични. Усмихнатите лица на хората, разговорите с приятели и „себеподобни“, докато споделяме хубави вина, разходки из лозя, топлите лъчи на слънцето, щъркелите напролет – все неща, които ме изпълват с надежда.

И нещо допълнително извън въпросите....

Сетих се за срещата с Анджело Гая (Angelo Gaja – изключително харизматична личност!) в София, на която имах късмета и огромното удоволствие да присъствам и от нещо, което той каза в контекста на представянето си и дори го написа: “Chi sa bere, sa vivere”. Бих го превел като „Който знае как да пие, знае как да живее“. Може и още, но трябва да сме на маса и с достатъчно вино. Ожаднях след толкова много приказки на тема вино. Наздраве!

 

7