Разговори през април /гости Антоанета и Камен Кръчмарови
Виното е продукт, който обикаля света. Едно от силните усещания в живота е да му се наслаждаваш! Това е напитка, за която да говорите, и това е напитка, която Ви кара да говорите. Броят на любителите на виното непрекъснато се увеличава, тъй като удоволствието от доброто хранене става част от ежедневието, а и винарите по целия свят създават все повече и по-добри бутилки, които да поставим на масата. Говорим с различниТЕ хора за техния опит, надежди и възгледи за живота във винения свят. Надяваме се, да опишем по-пълно винарската общност, която е в настоящето и ще помага за бъдещето, което любителите на виното искат и заслужават.
Антоанета и Камен Кръчмарови. Вече 20 г. се занимаваме с неща свързани с виното или по-скоро виното се занимава с нас. В продължение на десет години имахме магазин за вино и алкохол във Варна. Нашето символ - верую е: ‘‘Светът е една голяма кръчма, да седнем на една маса‘‘.
1. Нека да започнем с начина, по който стигнахте до винения бизнес. Кои бяха ранните вина и какво пиете сега?
Първото вино, от което имам спомен е пелина на дядо ми. Много ми се иска сега някой да може да направи такова вино. После помня евксиноградския Мискет, бялото вино от червено грозде с печат на етикета “Трайност 6 месеца”, асеновградския Мавруд и сладкото вино Мелник 13. По-нататък се появиха царски селекции, лимитирани серии, вина от цял свят - кое от кое по-титулувано. Но винаги сме отдавали дължимото на българските вина, които ни отвориха вратата на тази магия - да споделяш изживяването с приятели.
2. Какъв е образът на виното? Изразявате ли себе си чрез любимите си вина?
Хубав въпрос. Отговорът ще е различен след първата чаша, първата бутилка и т.н. Клише е, че виното и жените си приличат, но за мен това клише е вярно. Аз обичам малко повече Мерло, а Антоанета малко повече Каберне. Или както шеговито ни представя една наша приятелка - Това са г-жа Каберне и г-н Мерло.
3. Как се появиха градските ценители и каква част от хората се нуждаят от помощ за разбиране на виното?
В началото на новото хилядолетие имаше подем свързан с виното - качествени български вина, все повече хора се интересуваха от виното (и как да се съчетае с храната), вносителите на вина се надпреварваха да предлагат почти най-доброто от целия свят, курсове за сомелиери, конкурси за вино и т.н. Сега този устрем е позабавен и има много хора, които на въпроса: Бяло или червено вино ще пием, отговорят - няма значение. Не пожелавам на никого да има такива познати.
4. Как за първи път се заинтересувахте от съчетаването на храни и вина?
Бяло месо с бяло вино и червено месо с червено вино. Това е първото, което човек с малко претенции към сервираното на масата научава. За някои това е достатъчно, но за хората отдадени на виното, съвсем не е така. Тези хора експериментират и преоткриват нови вкусове, което на практика ги води до нови хоризонти в кулинарията.
5. Нека поговорим за момент за вашето чувство за стил във виното и извън него?
При избора си на вино в конкретен случай се водя от това какво ще е менюто и какво е настроението ми. Понякога българското надделява и започвам с ракия, но нали и тя се прави от грозде? Друг път се чувствам проевропейски настроен и започвам с най-лекото (като алкохолно съдържание) вино и продължавам докато стигна до Амароне. Като че ли повече надделява настроението в дадения момент.
6. Ако имате пристрастия, кое Ви доведе там?
Всеки има своите пристрастия. Когато човек попадне в океана от разнообразие на стилове, изби, реколти и класации, няма как да не е пристрастен. Моите страсти са свързани с това да намеря вино, което да не те ангажира много, но в същото време да те кара да го ревнуваш и да откриваш нови нюанси с всяка следваща глътка.
7. Какво е нещото, което хората не разбират за лозаро-винарската индустрия? Какви са вашите мисли как лозаро-винарската индустрия може да бъде по-приветлива? Вместо да се фокусираме само върху това как се прави вино, за всяка винарна трябва ли да се изисква и курс за гостоприемство?
Съществува морален сблъсък между любовта на хората към виното, целия едногодишен труд, който полагат, за да ни дадат тази любов в бутилка и от друга страна механизма на търговията. Всички, свързани с виното в България, трябва да обединят усилията си, за да покажат на света, че траките не са били напразно по нашите земи и Светът да разбере, че още много преди Библията тук се е правило вино. Част от усилията ни трябва да са да покажем присъщото си гостоприемство, защото това е част от достойнството на всички, които обичат тази божествена напитка.
8. Виното е въпрос на пари, приключения или опит?
И трите (дядо попе). При всеки човек те са в различно съотношение. Виното струва пари, а защо това или онова вино струва тези или онези пари, ще кажа, че и виното като всяка друга стока се продава за толкова, за колкото някой е готов да плати. Пътешествията и приключенията са част от духа на човека и затова винените пътешествия ни дават възможността да се докоснем до нравите на други страни. Хората, които обичат виното безкористно, искат да се усъвършенстват в познанията си за него. А това става с опитване на различни вина като стил, тероар, мода и т.н. И колкото повече опитваме, толкова повече опит натрупваме, който ще ни позволи да разберем какво се крие в тази или онази бутилка.
9. По какво различавате остроумието от чувството за хумор и кое понасяте само благодарение на чувството си за хумор?
Виното е благородна напитка. Ето защо не познавам любител на виното, който да няма уникално чувство за хумор. И това е така, защото виното по някакъв необикновен начин ни извисява и ни прави по-добри.
10. Задоволявате ли се с личните си надежди и кое Ви изпълва с надежда?
По скоро имам мечта - българското вино да заеме своето достойно място в Света.
