Разговори през април /гост Иво Стоянов

Виното е продукт, който обикаля света. Едно от силните усещания в живота е да му се наслаждаваш! Това е напитка, за която да говорите, и това е напитка, която Ви кара даговорите. Броят на любителите на виното непрекъснато се увеличава, тъй като удоволствието от доброто хранене става част от ежедневието, а и винарите по целия свят създават все повече и по-добри бутилки, които да поставим на масата.

Вино блог

Иво Стоянов - професионално ангажиран и отдаден на виното. Носител на титлата ‘‘Сомелиер на България‘‘ за 2001 и 2003 г. Неподражаем и откровен, винаги е удоволствие за мен да сме на ‘‘по чаша‘‘. По настоящем Business Development Manager in Gonzalez Byass UK Ltd./London/

1.Нека да започнем с начина, по който стигнахте до винения бизнес. Кои бяха ранните вина и какво пиете сега?

След създаването на първата Асоциация на Сомелиерите в България /БАС/ имаше предложен курс, в който  се записах благодарение на шефа ми Недко Банков,  от  ресторанта в София ‘In Vino Veritas’ в който работех. Курсът беше воден от Джузепе Вакарини – тогава  Президент на Италианската и на Международната Сомелиерска Асоциация. По късно беше направен втори курс с Андрю Бел  от Американската Асоциация на Сомелиерите. Относно вината тогава и сега -  през 2000- та година опитвах вина от Български винарски  изби плахо прохождащи в посоката качество, след това имах късмета да работя в 5* хотел в Лондон и в 2*Мишелин за Жоел Робушон, Лондон. Работата ми даваше превилегията да опитам почти всичко от целия винен свят, и повечето от супер реколти. Сега работя за Gonzalez Byass U.K. И естествено пия предимно Шери.

2.Какъв е образът на виното? Изразявате ли себе си чрез любимите си вина?

Предполагам образът на виното е такъв какъвто ние си го създадем. Като млад имах любими вина, някои от тях още са добри спомени за „о крачка назад, каква красота“, но в последствие разбрах, че ако опиташ нещо и ти стане любимо, след седмица ще опиташ нещо по добро.

3.Как се появиха градските ценители и каква част от хората се нуждаят от помощ за разбиране на виното?

Мисля, че отговорът е в следващия въпрос, така че ще съчетая двата отговора.

4.Как за първи път се заинтересувахте от съчетаването на храни и вина?

Съчетанието вино и храна преди 20 години  беше основната роля на Сомелиера, тази професия много се промени. Всъщност това е много важно за мен, и ще бъде единственият Неискан съвет който бих дал. Не мисля че хората се нуждаят от много помощ за разбиране, всъщност в това колко си пристрастен към виното, зависи колко помощ за знания ще потърсиш сам, това включва намирането на повече винено обкръжение, като сошълмедия групи, и най вече винени Общества,  където влизаш в директен контакт не само с хора със същото увлечение, но може да дискутирате всичко, което опитвате или ви интересува  и то  НА ЖИВО!

5. Нека поговорим за момент за вашето чувство за стил във виното и извън него?

Стил във виното се постига много трудно. Може би има поне две подточки какво е стил.

  • Регион - Херитаж и идентичност, уайнмейкинг, Сортове (Херес за пример)
  • Изба (Шампан за пример и не само)- трябват няколко поколения в дадена изба да изградят стил, защото е нормално младите да експирементират.

6.Ако имате пристрастия, кое  Ви доведе там? 

Ако имам някакво пристрастие е това, че в миналото опитвайки супер скъпи и значими вина, подканващи към многократно въртене на чашата, дискусии, снимка с тях и т.н, сега сякаш предпочитам вина като Фино Шери направени с по малко претенции, и най вече за „джой“, неизискващи всичко това по горе, което Ви дава шанса да обърнете повече внимание на хората с които пиете вино, а не на самото вино.

7.Какво е нещото, което хората не разбират за лозаро-винарската индустрия? Какви са вашите мисли как лозаро-винарската индустрия може да бъде по-приветлива? Вместо да се фокусираме само върху това как се прави вино, завсяка винарна трябва ли да се изисква и курс за гостоприемство?

На първия въпрос, ако говорим за Света, мисля че хората рядко разбират, че лозарската индустрия също е и винарска. Ако говорим за България мисля че е точно обратното, лозарството почти не съществува, или почти не се говори за него. Имам чувството че гледам някакъв вариант на “Мастър Шеф“ където на готвачите не им пука колко качествено пиле ще готвят. Хубаво вино се прави с хубав плод, хубав плод се прави от хубави лозя, хубави лозя се правят когато ти слушаш природата (тероар/сортове), а не това което на теб ти е любимо. Естествено това което „маркета“ иска е извинено, Там преминаваме във втората дума в словосъчетанието „лозаро-винарска“.

На вторите два подвъпроса, мисля че всяка винарна трябва да помисли сама за себе си.

9.Виното е въпрос на пари, приключения или опит?

Всички избоени плюс още хиляди.

10.По какво различавате остроумието от чувството за хумор и кое понасяте само благодарение на чувството си за хумор?

Остроумието и чувството за хумор? Не само ги различавам, но не намирам и никакви допирни точки. Не понасям неща благодарение на чувство за хумор, понасям всичко заради разбирането ми че „не мога да променя хората или различни ситуации, мога да променя само себе си и как гледам на тях“.

11.Задоволявате ли се с личните си надежди и кое Ви изпълва с надежда?

Да и Не / всичко.