Разговори през април /гост Илиана Коева
Посещението на Винарска изба може да бъде чудесен начин да се озовете по-близо до винопроизводител и да получите информацията, необходима за приготвянето на фантастичнаТА чаша . Посещавам немалко винарни и знам, че поддържането на актуални въпроси е важно, за да покажете уважение към самата винарна. Виненият бизнес има своя собствена култура. Дълги дни и уикенди в лозето, проследяване на виното в избата, бутилиране, маркетинг, промоция, дегустации на вината, обиколки, винено образование ... ... списъкът никога не свършва. Работата с вино е кариера, която запълва делници и празници. Трябва да имате невероятно търпение, страст и способността да поемате рискове, когато развивате вината си, докато са в избата. Това е трудна работа, но ползите в крайна сметка са също толкова невероятни.
Въпросите днес са към инж.технолог Илиана Коева.
Казвам се Илиана Коева и по призвание съм винар. Родом съм от Търговище, откъдето започва моята кариера. След кратък престой в Калифорния се озовах в Харманли, където в момента работя във Винарска изба Коларово. Заедно със съпруга ми – Камен Коев, сме се отдали на правенето на вино, популяризирането му и развитието на региона, в който намерихме своя втори дом.
1. Как започнахте с винения бизнес?
След като завърших ВИХП през 1999 г., работих няколко години в голям Винпром и реших да специализирам в Сонома, Калифорния. Завръщайки се в България, решението да започнем свой бизнес дойде естествено.
2. Какъв е вашият стил на винопроизводител?
Опознавайки тероара на Южен Сакар и съобразявайки се с възможностите на гроздето тук, вече 12 години правя вина за отлежаване, които са тип Резерва. Много се радвам, когато отворя бутилка от 2009 г. и откривам, че е в много добра кондиция.
3. Как ЗНАЕТЕ, когато имате особено добра реколта?
Като човек на изкуството и експериментатор, никога не съм сигурна в нищо, докато не се получи крайният резултат. Може да има индикации за добра реколта, но докато не влезе виното в бутилка, не сме застраховани от грешки. Това означава много работа в лозята през цялата година, стриктно определяне датата на гроздобера, работата в избата по време на ферментация, отлежаването на виното, бутилирането и не на последно място - представянето пред винената публика.
4. В света на виното, на кого се възхищавате най-много и защо? Ако някой Ви влияе той е винопотребителя или търговеца на вино?
Във винарския бранш нямам кумири, не се захласвам по марки и лъскави визии. Смятам, че всяко едно вино направено от сърце и душа трябва да намери правилния човек, който да го купи и да му се наслади.
5. Имате ли любимо вино или реколта, която сте правили?
Всяко вино заслужава да попадне при правилните хора в правилното време. Не обичам клишетата, но в момента се сещам за думи на наш колега от региона: „Няма лоша реколта, има лоши стопани“. Колкото и предразсъдъци да има за определена реколта, трябва да се даде шанс на виното да разгърне потенциала си.
6. Кои са полезните неща във вашата работа?
Много са ползите от нашата професия – възможност за творческа изява на всеки технолог, удовлетвореност от направеното с много усилия вино, среща с много нови хора, но най вече в нашата професия няма шаблон и всеки ден е различен.
7. Кои са най-странните думи, които сте използвали, за да опишете аромата или вкуса на виното.
Аз съм много пестелива и умерена в изказа си за вино, независимо чие вино описвам и оценявам, защото знам, че във всяка бутилка стои труда на много хора. Но мога да споделя фрази на хора, които описват виното по време на различните етапи от неговото производство – „прилича на зелева чорба“, „на мръсни чорапи“, „стари кокали“, „мъжко вино“, „слънчево вино“, „небесно вино“.
8.Според Вас има ли сорт грозде, който е подценен?
В България местните сортове не са достатъчно популярни. През последните години хората, ангажирани във винения бранш, работим в посока популяризиране на български сортове грозде и това доведе до увеличаване на интерес към точно такива вина.
9. Кои са трудните неща във винопроизводството година след година?
Като всяко производство и винопроизводството е съпътствано от трудности и проблеми – липса на работна ръка в лозята, нелоялна конкуренция, липса на държавна политика във винения сектор, липса на сдружения и браншови организации, които да защитят нашите интереси.
10. Нито една тема не е толкова ‘‘плашеща‘‘ за мен, колкото виното. Чуваме толкова много експерти с толкова много различни възгледи, че е трудно да разберем на кой да повярваме. Тероар или винопроизводител? Сорт или регион за гроздето? Да се декантира или да не се декантира? Да се върти или да не се върти? Как ще отговорите ?
Според мен темата – вино не е плашеща, а интригуваща и дава възможност за широка дискусия. Нашият сектор е обширен и включва не само винопроизводителите, а също агрономи, производители на посадъчен материал, преподаватели, търговци на консумативи, ресторантьори, сомелиери, хора, заети в рекламния бизнес, ценители и консуматори на вино. Колкото повече се говори за вино, колкото повече обучения и семинари се правят, толкова винената култура на хората ще се повишава. България е страна с древни традиции в правенето и консумацията на вино. Всички заедно трябва да се обединим, за да възвърнем позициите на българското вино на световната винена сцена.
