Разговори през април /гост Витана Стефанова
Говорим с различниТЕ хора за техния опит, надежди и възгледи за живота във винения свят. Надяваме се, да опишем по-пълно винарската общност, която е в настоящето и ще помага за бъдещето, което любителите на виното искат и заслужават. Събеседниците ми са любители, професионалисти и пряко ‘‘замесени‘‘ във винените истории.
Витана Стефанова – винен консултант.
Във винения бизнес съм “по любов”, дъщеря ми все още казва ”Мама работи вино”. Едно увлечение преминало в страст се оказа моя професия вече 15г. През последните три години, покрай детето ми, преминах на свободна форма на ангажираност. Също от една година работя с Марин и Радо Атанасови във винен бар във Варна, където в момента близо 80% се продава само българско вино.
1.Нека да започнем с начина, по който стигнахте до винения бизнес. Кои бяха ранните вина и какво пиете сега?
Завършила съм ТОХ (технология на хлебни и сладкарски изделия),след това Холандски колеж-Албена и Колеж поТуризъм Варна - Хотелиерство и ресторантьорство.Така още от ученическите години стажовете преминаха в работа и влязох в хоспиталити сектора(края на 90-те). Някъде по пътя се появи и желанието да развия винената си култура. Даже ти първа ме въвлече във винените среди във Варна, тогава вече имаше такава, семинарите на Асоциацията /БАСВ/,срещите с винари и всички дейности, които се случваха.
Любо Стоянов(имах честа да бъда в екипа му) ме потопи по-дълбоко в света и красотата на Големите вина от Света. Няма да забравя негова реплика в началото на работата ни заедно - ”Вита ти си като диамант, но нешлифован”. Благодаря му, че видя диаманта в мен и ми даде стимул да се “шлифовам”! Хубави времена, с носталгия. Радвам се, че все още с тези хора сядам на винени раздумки.
Започнах с българските вина, такива имаше тогава. Сега предпочитам Стария свят, обожавам Шампанизирани и десертни, но не подценявам по никакъв начин вината от Новия свят - първо даже предпочитах тях (не бях готова за другите). Казах още в началото, че с виното съм “по любов” - история без край.
2.Какъв е образът на виното? Изразявате ли себе си чрез любимите си вина?
Многолик, пълна палитра, зависи от компанията, настроението, храната. В определен момент по скоро им се наслаждавам. Няма последно любимо.
3.Как се появиха градските ценители и каква част от хората се нуждаят от помощ за разбиране на виното?
Някои като мен от интерес, увлечение, после с работата. Опитът у нас и извън България, и нуждата от винена култура, семинари, дегустации. Вече има добри ресторанти с винени листи и авторска кухня. Всеки, който има желание да се развива и разбира виното има нужда от помощ-и аз имам. Това е едно безкрайно училище
4.Как за първи път се заинтересувахте от съчетаването на храни и вина?
Спомени от детството в Бяла - рибарите, миди на тенекия, леферите през август с Димят и Ркацители. Зимата Мерло при леля в Марково-Пловдивско(агроном по професия),Каберне и Мавруд(имаха и бял Мавруд и чудна маврудова ракия), невероятни постни зелеви сърмички и свински вкусотийки.
5. Нека поговорим за момент за вашето чувство за стил във виното и извън него?
Естествено с практиката и опита съм изградила стил или вкус, но при виното няма край. Продължавам да експериментирам.
6. Ако имате пристрастия, кое Ви доведе там?
Опита, финеса на някои вина.
7.Какво е нещото, което хората не разбират за лозаро-винарската индустрия? Какви са вашите мисли как лозаро-винарската индустрия може да бъде по-приветлива? Вместо да се фокусираме само върху това как се прави вино, за всяка винарна трябва ли да се изисква и курс за гостоприемство?
Не съм човекът, който ще каже какво не разбират хората и кои хора. Всеки индивид е различен. Виното идва от лозето, така че ако искаме да вървим напред трябва да е ръка за ръка. В момента имаме много добри изби с хора, които правят страхотни вина(достойно се показваме на световната карта) и вече сме доста гостоприемни откъм винен туризъм-трябва да сме и да вървим към идентичност всички .
8.Виното е въпрос на пари, приключения или опит?
И трите заедно, но за да е пълна красотата, може би не в този ред.
9. По какво различавате остроумието от чувството за хумор и кое понасяте само благодарение на чувството си за хумор?
Добре, че имам чувство за хумор, да понасям и остроумията.
10. Задоволявате ли се с личните си надежди и кое Ви изпълва с надежда?
Понякога да, но понякога не успявам с много неща и все пак по добре късно отколкото никога.
