Земните аромати във виното идват ли от почвата?

‘‘Винените‘‘ почви се определят от техните текстури, които се състоят от видове магмени, седиментни и метаморфни скали.

Песъчливите почви  са добре дренирани и задържат топлината. Тъй като пясъкът се оттича лесно, той е идеален при влажен климат,  но за региони ''надупчени'' от суша, песъчливата почва може да бъде проблематична. Въпреки това, често е без филоксера, тъй като вредителят не може да оцелее в структурата му. Пясъчните почви понякога могат да доведат до тънки, безинтересни вина, но в най-добрите райони те произвеждат вина с деликатност и пивкост. В регионите с топъл климат песъчливите почви правят вина, които са „по-меки“ с по-малко цвят, по-лека киселинност и танин. В регионите с по-хладен климат песъчливите почви са от полза за лозята, като задържат топлината и са дренирани добре, за да произвеждат силно ароматни вина. Тук се ''раждат'' елегантни вина с висока ароматност, блед цвят и ниско съдържание на танини.

Глинените почви са склонни да остават по-хладни и също така задържат вода. Има няколко вида глинести почви, включително богата на вар глина, наречена варовикова глина, за която се твърди, че е още по-хладна. Горният почвен слой от глина се разширява и свива с водата, но дълбоката глинеста почва задържа валежи и минерали, и може да бъде спасител на лозята в сухи времена. Някои казват, че глината придава профил на вината, който е подобен на текстурата на самата глина - дебела, кръгла и щедра. Тези почви са известни с производството на някои от най-смелите червени и бели вина в света, ‘‘мощни‘‘  вина с висок екстракт и цвят.

Тинестите почви задържат вода и топлина. В райони с по-хладен климат, които имат слънце, идеалните места с тинеста почва са склонни да се смесват с част от варовик. Тинестите почви са много фино зърнести, което ''затруднява'' корените на лозата, резултатът са ''гладки'' и ''меки'' вина с малко по-ниска киселинност.

Алувиалната почва е смес от почви, комбинация от глина, тиня, пясък и чакъл. Тази комбинация, наречена алувиум, се отлага в продължение на много години от течащата вода. Алувиалната почва обикновено съдържа много органичен материал, което я прави доста плодородна, но въпреки това присъства в много от водещите  винарски региони в света.

Когато става въпрос за чакъл, шисти / gravel, slate, and schist/, скалите могат да променят температурата на почвата (чрез задържане на топлина или отразяване на слънцето) и също така влияят на дренажа. Сините шисти в долината на Мозел в Германия задържат топлината от слънцето, което е чудесно за региона с прохладен климат. Каменистата шистова почва, която може да се види на повърхността на лозето, отразява слънчевата светлина към гроздето през деня, като същевременно запазва топлината през хладните нощи. Шистът има високо съдържание на калий и други минерали, което го прави богат, естествен източник на хранителни вещества за лозята. Тънкият, скалист горен почвен слой принуждава лозите да ''копаят'' дълбоко за вода, произвеждайки свежи вина с  отличителен минерален характер.

Богати на варовик почви: Тайната на страхотното вино? Варовиковите почви може да са причина за  страхотни вина, т.к. предлагат полезни хранителни вещества за гроздето, което го кара да расте по-добре и да произвежда по-сладко грозде. Варовикът е специален, защото задържа влагата при сухо време, но също така предлага добър дренаж при хладно време. Единственият отрицателен ефект на варовика е, че причинява дефицит на желязо в гроздето, което означава, че винопроизводителите с почви с високо съдържание на варовик трябва често да наторяват почвите си. Варовиковите почви на  Шампан; Шабли в Бургундия; и Pouilly и Sancerre в долината на Лоара произвеждат пикантни бели вина със смели аромати. Варовитите почви, открити в района на Южна Рона, са известни с това, че правят класическата смес от Гренаш, Сира и Мурведр на Côtes du Rhône. В Пасо Роблес, Калифорния, най-добрите парцели с Гренаш, Сира и Мурведр растат в наклонените лозя върху варовити почви.

Надморската височина става  все по-важен акцент за качествените лозя. Освен надморската височина, геоложките особености (планини, долини, разположени далеч навътре в сушата), друга флора (растения, микроби и дървета), и големи водни басейни категорино влияят на вкуса на вино във всеки  определен регион.