„Виното е светлината на слънцето, затворена във вода“
Галилей

Американска винена мечта

2015-08-17 12:28:34

Най-добре развиващият се винен пазар в момента – Американският, може да се окаже не чак толкова голяма химера за качествените български вина ...

Най-добре развиващият се винен пазар в момента – Американският, може да се окаже не чак толкова голяма химера за качествените български вина, колкото хейтърите и песимистите в България биха предрекли, коментирали и заклеймили с думи тежки от рода на: „В тази държава нищо не се прави“ , „Всички са маскари, ние сме най-готините“, „Аве с наш‘то вино нъкаде, те онези са с години напреде“ и т.н.

Светлина в тунела има и тя се нарича - Fine European Wines from Bulgaria. Зад това звучно име стои екип от млади и свободомислещи икономисти, логистици, журналист и вече сомелиери.  Повечето от нас са училили и/или работили на американския пазар.

Няколкогодишният труд на екипът на Организацията се увенча с успех и българското вино получи правото да се промотира на форуми като James Beard Foundation в Чикаго и Citi Open в столицата Вашингтон.

 

„Трябват ни двама сомелиери да промотират български вина на американския и индийския пазар, препоръчахме теб и Живко Нарлев “, беше краткият разговор, който проведох с Жоро Филипов от Българската асоциация на сомелиерите и виноценителите.  Нямахме нужда от втора покана!

Знаци от съдбата

Знак номер едно. Интервюто за виза беше кратко и ясно.

- Какво работиш?

- Сомелиер!

- Какво е естеството на Вашата визита в САЩ?

- Да промотирам качественото българско вино на американския пазар.

- Господин Атанасов, Вие имате американска виза.

Приех това като знак, че те са готови за нас, хората, които искаме да разкажем и покажем истинската идентичност на българското вино. Дори и американската бюрокрация се разтапя при споменаване на кодовата дума „вино“.

Знак номер две. Заслушах се в разговор на групичката от съседната маса в кварталното кафене, докато разглеждах статия, публикувана в www.divino.bg: „Особеностите на американския винен пазар“. Разговорът беше от тези тежките, от типа „кои сме ние, българите, и защо ни се случва всичко това?“, имайки предвид българската реалност, и се върна назад във времето с историята за Кана, синовете му и снопа с копия.

Статията в Di Vino завършва кратко и ясно с един съвет от Дейвид Трон: „Не идвайте сами на американския пазар, а заедно с други производители, с които имате обща регионална идентичност. Вашата марка ще я изградите след това”.

Това спокойно може да бъде използвано като слоган на Fine European Wines from Bulgaria, защото кратко, точно и ясно представя идеите, разбиранията и целите на организацията.

Повече знаци не ми трябват, имаме продукта, срещнах правилните хора, за мен ще е чест да бъда един от посланиците на българското вино - това бяха мислите, които минаха през главата ми, докато групата до мен поръча още един ред бири и започна да нарежда правителството, местната власт, пътищата и т.н.

Прибрах компютъра, платих сметката и си тръгнах. Времето за оплакване свърши, дойде времето да работим.

Продуктът, хората, времето и мястото

Продуктът – това са качествени български вина от местни и международни сортове, направени с много любов от избите: Братанов, Бургозоне, Братя Минкови, Ветровитите хълмове, Вила Мелник, Изба Мараш,  Орбелос и всеки един, който е достатъчно коректен и не гледа отвисоко на другите. На пазар като американския и големите са малки.

 

Послание от Анн, местен дистрибутор. „Не правете вино специално за американския пазар, запазете своята идентичност, ние ви харесваме такива, каквито сте“.

Хората сме ние - Ива, Мимето, Ели, Митко, Дими, Мая, Живко и аз. Не изпадам във формалности, защото, както заявих пред нашия посланик Елена Поптодорова, в чието лице открихме много силна и безкористна подкрепа: „Ние не сме от сомелиерите сноби, ние сме от готините“.  Посланичката с усмивка ми отговори: “Тук е много важно да не си от сомелиерите сноби“. На пазар, където шардонето става шард., кабернето - каб,  франът е пепъри, сов. бланът е клише, но когато е „бътари“ и „роунд“ от старене в бутилка е „инчрестинг“ и „кул“,  място за формалности и клишета няма.

Вече мога да си представя американците, харесващи аромата на шума, хумус и  дребни горски плодове в „дат еМ 55“, визирайки Мелник 55.

 

Времето в САЩ. Живем във време,  което бих могъл да характеризирам най-добре чрез цитат на Мел Дик „Моментът никога не е бил по-подходящ за бизнес със САЩ, в момент, когато се затвърждава интересът на 77 млн. души от поколението, родени в периода от 1980 – 2000”. „Те са по-образовани, по-информирани, те пътуват по-често и търсят нови вкусове", подчертава и Дейвид Трон, шеф на Total Wine and More, мрежа от винени супермагазини в 18 щати, с над 8 000 етикета. ( Източник Di Vino)

Времето в България. Имаме уникалната възможност да живем във време, в което се пише новата история на българското вино. Всяко действие, което пречи или бездействие, което не помага на българското вино, е престъпно. Ние, хората, които се занимаваме с вино в България - било то сомелиери, технолози, агрономи, търговци, журналисти, чиновници и т.н., нямаме  право да не дадем всичко от себе си, за да промотираме българското вино на външните пазари.

Мястото. Вашингтон ДС, точно в десетката. Градът е космополитен и едновременно вибрира някак си младежки. Свежи мозъци от цял свят работят за страните си и за себе си. Политиката не е мръсна дума, а хората имат възможности, култура и са готови да експериментират.

На турнира Сити Опън имахме възможност да презентираме българското вино пред представители на Ресторантьорската организация на САЩ, сомелиери, дистрибутори и любители на вино.

 

Започнах презентацията семпло с въпроса: „Какво знаете за България и българското вино?“. Отговорът беше: „Не много“. Не ми се наложи да изговарям България и българското вино с половин уста, както в Европа, където в миналото сме изгубили позиции, поради спорни решения на хората, свързани с нашия износ.

Всяко вино беше оценено по достойнство по една или друга причина, понеже пазарът е огромен и има ниша за всеки тип и стил вино. В ложата, където презентирахме вината, се чуваха думи като: „изненада“, „качество-цена“, „уникалност“, „идентичност“, „дизайн“, „етикети“ и не на последно място – „нещо различно“.

 

Презентирахме вино в бара, в лаунджа, в ресторанта на корта, подарихме вино на хората, които ни помогнаха и посрещнаха с усмивка. Едно е сигурно - Сити Опън разбра къде е България, какво е българското вино и едва ли ще го забрави скоро.

Бяхме подредени заедно с компаниии като Емирейдс, Лексус, Сити Банк, Ситизен, Гаеко, Микалоб Ултра, Фед Екс и т.н

Имаше място и за весели моменти. Григор не беше в асансьор, а в маршрутка,  където нашите момичета му разказаха за нас.

Хвърляхме монети, топахме топки, дегустирахме вино с корпоративни мениджъри, подкрепяхме Григор, флиртувахме със стюардесите, ядохме бургери, пробвахме кетъринга на Белия дом, казахме едно голямо „Наздраве“ на всички. Смесихме полезното с приятното, но когато си на „дипломатическа“ мисия и приятното е полезно, стига да обичаш това, което правиш.

 

За финал, едно е сигурно - знаем къде е вратата за американския пазар. Остана само да я отворим широко.

 

Марин Атанасов

www.bgsommelier.com

Powered by GenesisD
IP Publishing Platform FIL Ltd.