"Ако Бог е искал да запрети виното, тогава защо го е създал тъй прекрасно?"
Кардинал Ришельо

Жените и виното (... да живее феминизмът?)

2009-03-16 14:39:31

Месец март е “месецът на букета”, както казва една моя приятелка, в който мъжете изпълняват предвидения за годината танц на внимание с помощта на леко повехнали и раздърпани аранжировки от лалета или рози. Отскоро западната цивилизация повелява на българския мъж да почита любимата през месец февруари, но въпреки това март си остава месецът за уважение на майката, учителката, спътничката в живота и изобщо жената. Така ще направим и ние и в това издание ще поговорим за жените и виното. Не в аспекта на “пиян с вино мъж възхвалява музата си”, а ще споделим някои любопитни детайли и ще ви разкажем три кратки истории за успеха, непоклатимата вяра и нуждата от хубави преживявания

ДЕТАЙЛИТЕ:

В България всички мъже разбират от три неща и това са политика, футбол и ... вино. Почти няма български мъж, който, след като е разбрал с какво се занимавам да не се е впуснал в монолози за това колко много разбира от вино и какви страхотни вина пие (в повечето случаи евтини киселяци) и да не е искал веднага да ми изпрати една бутилка от виното на баща си, или още по-лошо от собственото си, за да ми покаже що е то добро вино. Все още у нас се шири представата, че виното е мъжка работа и че жените освен от време на време тихичко да попийват бяло винце в ъгъла, нямат друга връзка с виното. Както често става, реалността не би могла да бъде по-различна:

- решението за всяка втора покупка на вино в световен мащаб, а отскоро и в България, се взима от жени;
- изследвания показват, че жените имат повече вкусови рецептори и че повече жени са свръхнадарени дегустатори;
- процентът на жените-уайнмейкъри не съществува като конкретна статистика, но през последните десет години влиянието им върху качеството и стилистиката на вината е ясно забележимо.

България се оказва доста женска във винено отношение. Едни от най-успешните, интересни и със собствен облик вина се правят изцяло от или с решаващото участие на жени – Адриана Сребринова (Maxxima, Sensum, Le Cubiste, Dux, Les Amis и Canyon Park), Бойка Стоева (Винпром Русе), Десислава Байчева (Едоардо Миролио), Екатерина Гаргова (Вила Любимец и Вила Хисар), Елена Матеева (Винпром Търговище), Капка Георгиева (Домейн Бояр - Солитер), Наталия Гаджева (ВИ Драгомир), Снежана Мутафчийска (Белведере България) и др.

Дегустационният ландшафт, в световно отношение твърдо в мъжки ръце, у нас като че ли се оформя от жени: Вили Гълъбова (първият бъдещ Master of Wine на България), Ефросия Благоева (Винен наблюдател), Ивелина Иванова (Vintage club), Лияна Стоилова (Wine.Unlimited), Стефка Свещарова (майстор-сомелиер и движеща сила на варненското винено общество), Юлия Костадинова (член на екипа на сп. “Бакхус” от основаването му), моя милост (Австрийска винена академия).

ТРИТЕ ВИНЕНИ ИСТОРИИ:

УСПЕХЪТ: Jancis Robinson


Един от най-влиятелните винени критици на нашето време - Джансиз Робинсън – е възпитаник на университета в Оксфорд, където учи математика и философия и където се случва и първата й съзнателна среща с виното. Както казва самата Робинсън, когато любовта ти към добрата храна не е от вчера, отдаването и на доброто вино следва съвсем естествено. При нея това става с бутилка Chambolle Musigny Les Amoureuses 1959 (бургундско червено). По всичко изглежда, че страстта й е на път да прерасне в професия, но писането за храна и вино по това време в Англия (60-те години на 20 век) се счита за безнадеждно фриволно, така че Робинсън трябва да изчака няколко години със започването на кариерата си. След една ваканция в Прованс, Франция обаче тя се завръща твърдо убедена, че иска да работи нещо, свързано с храна и вино. Журналистическата й кариера започва през 1975 година като редактор в сп. “Wine & Spirit”.

След това като че ли не никой и нищо не може да спре кариерата й и днес тя е единствената, чийто авторитет се изправя срещу този на т. нар. “Император на виното” – Робърт Паркър. Като англичанка, която настъпва срещу американец тя го прави с голямо, макар и прикрито от добрите маниери, удоволствие и техните словесни войни често забавляват винения свят. Поучително е как понякога сетивата на двата най-големи авторитета оценяват едно вино по коренно различен начин (и за пореден път напомнящо, да не взимаме оценките на вината прекалено на сериозно).

През 1984 година Робинсън е първият човек, извън търговията с вино, който минава през неприятно тежкия изпит за Master of Wine, а през 2003 кралица Елизабет II я награждава с Order of the British Empire. Който получава ордени има право да се грижи за някоя кралска нужда; така прави и мисис Робинсън, която консултира кралската изба.

Днес Джансиз Робинсън е едно от най-уважаваните имена в областта на винената журналистика и може би най-големият авторитет в областта на образователните и енциклопедични трудове за виното. Нейният The Oxford Companion to Wine се счита за най-обхватнaта и задълбочена винена енциклопедия на нашето време, а The World Atlas of Wine, за чието написване тя партнира на Хю Джонсън – за един от водещите винени атласи. Присъствието й в качеството на водещ на винени събития или на международен съдия е търсено по цял свят.

НЕПОКЛАТИМАТА ВЯРА: Lalou Bize-Leroy


Лероа е едно от големите имена във френското вино. Малко хора, освен професионалистите и колекционерите на вино са го чували и са наясно с влиятелността му. Един от клоновете на семейството е свързан с Domaine de la Romanee-Conti (DRC) в бургундското селце Вон-Романе, чийто вина се числят към едни от най-скъпите на света.

Бутилка Romanee-Conti или La Tache на DRC се продава само в комбинация с 11 други, не толкова престижни, вина и често напуска избата на цена от над 500 евро (за бутилка).

Отличен дегустатор, страстен алпинист и пламенен поддръжник на биодинамиката, Лалу Лероа е част от материала, не защото вината й са непостижимо скъпи за огромна част от населението на тази планета, а защото жените не само във виното, но и във всяка друга област биха се гордели с такава представителка.

Лалу Лероа е една от двете дъщери-наследнички в Домейн Романе-Конти и дългогодишен изпълнителен директор на имението. След скарване със сестра си, чиято цел е да замести Лалу със собствените си синове (изненада!), тя е принудена да напусне поста си. Раздялата с любимото имение, етаблирането на чиито вина се дължи в огромна степен на Лалу, я разстройва дълбоко. За щастие, семейството разполага с още една семейна изба във Вон-Романе – Домейн Лероа – където Лалу е оставена да “си играе” и откъдето не се очаква конкуренция на вината на Домейн Романе-Конти. Лалу се хвърля в играта с двойно по-голямо ожесточение от преди, защото сега има свободата да прави вино така, както иска: 100% биодинамично и с изключително ниски добиви, които дават на вината рядко срещана концентрация, дълголетие и незабравим тероарен характер. Заради нечувано ниските й добиви (около 10 хл/ха при нормални за Бургундия около 45) целият винен естаблишмънт в Бургундия въстава срещу нея и я заклеймява като срам за винарството.

Както подсказва заглавието, всичко това няма никакъв шанс да отклони мадам Лероа от предначертания й път и днес цените на вината й са почти равни с тези на DRC. Нейното Musigny реколта 1990 напуска избата на 1 073 долара за бутилка, а актуалната му аукционна цена е около 2 500 долара.

Заслужава си човек да е като Лалу Лероа не заради сумите, които може да иска за вината си, а за да може да каже, че се е преборил.

ХУБАВИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ: “11 жени и техните вина”


От момента на първия ми контакт с австрийското вино до ден-днешен не мога да се спра да се учудвам на желанието на австрийските винари да се сдружават в какви ли не организации, съюзи, общества, общности и кръгове с цел взаимна помощ, полза и популяризиране на австрийското вино. По пет, по десет изби, свързани помежду си от винарска, житейска или географска близост. Всеки винар, който познавам в Австрия е член на подобен кръг. Нормално е да се учудвам, все пак аз съм българка (повечето от вас сигурно си спомнят вица за българския казан в ада, който нямал нужда от дявол-пазач, защото българите сами се дърпали надолу).

Една от доста интересните организации в Австрия е “11 жени и техните вина”. Основателки са 11 дами-енолози на възраст от 25 до 45 години, за всяка една от които може да се каже, че е достигнала до върха на винарската кариера. От ръцете им излизат забележителни и вдъхновяващи вина, отличавани редовно с над 90 точки на международни дегустации. Всяка една от тях е признат авторитет в областта си на специализация, била тя сортови, купажни или биодинамични вина.

Дамите никога не биха признали, че са светила; прекалено скромни и отлично възпитани са, за да го направят. Те също така никога не биха се отпуснали върху лаврите си, защото спокойствието на духа не е отличителна черта за такива хора. Така се ражда малката голяма група, наречена “11 жени и техните вина” (www.11frauenundihreweine.at) – когато любопитството и желанието за споделяне и нуждата от взаимност, толерантност, приятелство и сърдечност станат по-важни от признанието на предимно мъжкия свят, който конкурира и оценява техните вина.

Автор: Яна Петкова - Vinoto.com

Powered by GenesisD
IP Publishing Platform FIL Ltd.